Какво представлява технологията:
Обувките се поставят в „пещ”/ама не готварска/ и по-точно камера, от където се изтегля въздуха. В създаденото вакуумно пространство се третират с плазма, която способства задържането на химическото вещество за импрегнация, както от вътрешната, така и от външната част на обувките. Слоят, който се получава е с дебелина 10 нанометра/за сравнение това е 1000 пъти по-тънко от човешкия косъм/. След 3 минути във „фурната” въздушното налягане се възстановява, а обувките са  „сготвени”/импрегнирани/.

Предимствата или какво се получи от цялата тази рецепта:

• Водоустойчивост – в сравнение с обувките с мембрани по тази характеристика  Ion-mask държи техните нива;
• Хидрофобност – спрямо нетретираните  обувки абсорбацията на влага намалява с 97% /при 15 минутен тест резултатът е 65гр. за обикновени обувки срещу  2,5гр. за третирани/;
  
• Олекотяване – само поради липсата на специална материална мембрана обувките с   Ion-mask са с 35гр. по-леки, но като се прибави и трудната абсорбация на влага тежестта остава почти постоянна/освен ако не отидете н акални бани с тях/. Но и това не би помогнало много поради приложената нано-технология, която непозволява навлизане на течни иполутечни вещества в материала;
  
• Дишане/но не човешко/ - равнява се на това на не третирани с технологията обувки;

А как тази технология се отразява на околната среда?
Целия процес протича при стайна температура.
На практика отпадъци няма /все пак към това се стремим в днешно време/, за разлика от технологията при създаване на обувки с мембрани, където остава отпадъчен материал от изкуствената материя.
И все пак се прилагат химични вещества! Една тубичка от 0,8л Fluorocarbon е достатъчна да се импрегнират 10 000 чифта обувки. Самото вещество не е опасно за хората и животните. То се ползва в пакетирането на храни, производството на филтри за коли, дрехи и пр.
 Това е химично съединение подобно на Teflon.